Аймара се казва това племе от Андите. Малка етническа група, чиито жестове за минало и бъдеще изглеждат така. Когато говорят за нещо, което предстои, те сочат назад, зад гърба си. Когато говорят за миналото, сочат с ръка пред себе си. Защото миналото е вече пред очите ни, ето го, случило се е, стои пред нас. Бъдещето е зад нас, зад гърба ни, невидимо и неочаквано. Никога не знаем какво ще ни застигне. Да, бъдещето ни застига. Твърде е различно от културата, в която ние сме потопени. Струва ни се толкова естествено бъдещето да ни предстои – да стои пред нас, а миналото да сме загърбили.
Каква ли би била тяхната история за жената на Лот? Може би обръщането назад ще е нейно спасение, а не проклятие. Обърни се назад към бъдещето, за да не се превърнеш в стълб от сол.
Опитвам се да държа и двете логики на времето, тази на аймара и тукашната. Докато вървя напред и се превръщам в минало.
Първото представяне на „Всичките наши тела” (ИК „Жанет 45“, май 2018 г., 148 стр., худ. Люба Халева), книгата на Георги Господинов, от която е този разказ, ще бъде част от „Пловдив чете“ – 2018, на 17 юни (неделя), от 19:00 в #СКЛАД в Тютюневия град / Tobacco City (Пловдив, ул. „Екзарх Йосиф“ 16). Нейната софийска премиера е насрочена за 21 юни, от 19:00, в Младежки театър „Николай Бинев“ (бул. „Княз александър Дондуков“ №8).
