Всички мъртви, живяли само ден деца ще те посрещнат.
Вятърът ще ти пее моята приспивна песен,
когато слънцето пада, където най-тъжната трева расте.
Ти си началото, когато светлината е мъдра.
Бог ще пази до края на дните твоя ден,
В земята на манната небесна, Едем на хляба.
Със лъч и сянка ти ще правиш лудории цял ден.
Есента ще изобилства с кафявото на очите ти,
Със моята скръб завинаги ще ридае росата.
Менке Кац, Литва – САЩ (1906-1991)
Превод от английски: Иван Христов
Изображението е предоставено от Жермен Дрогенброд.
Текстът е част от поредицата „Стихотворение на седмицата“, инициирана от Жермен Дрогенброд и списанието му Point Editions, подкрепена от списания и партньори, разпространяващи я на 22 езика. В Point Editions можете да прочетете първоначалната му публикация в поредицата. Подборът на текстовете и тяхното предоставяне на „Кръстопът“ е на Жермен Дрогенброд.
