Tag Archives: българска литература

Миа Сердарева: Думите

[…] замълчим ли
очите помнят
точката на сливане
а всичко друго е
излишно.

Галина Златева: *** (с времето…)

[…] думите се превърнаха в глина
и в началото на всеки стих […]

Стоил Рошкев: Младост

[…] завинаги млади
в запечатан
с тиксо
кашон.

Бина Калс: В един есенен ден

[…] и времето се разшири от внезапно нахлулите неща.

Антина Златкова: първата

[…] безвременен
безформен
целият прашинки,
плът и обич […]

Оля Стоянова: Три стихотворения

[…] но повтаря, че е красив –
като чужд пейзаж,
който не е сигурна, че съществува […]

Невена Борисова: Никога в този живот

[…]никога в този живот
означава

скоро

в някой следващ.

Миа Сердарева: На татко

[…] навсякъде
където ме има
неосезаем като всичко
съществено […]

Даница Христова: краят на света

[…] краят на света
е
всъщност
просто
определена
точка
от
него. […]

Михаела Илиева: Звателен падеж

Разказ от Михаела Илиева

Елица Мавродинова: Буря

Това не беше буря, а прозрение. Аз чувах „думмм“.
А думи изживявах.
Природата издумка: ти си временна и само аз те увековечавам.

Атанаска Илинчева: От корена до короната

[…] едновременно съм и имам
короната,
стъблото,
детето
и корена.

Лора Динкова: Вместо предговор

Навярно няма чисти и във словото,
така успокоявам ранното израстване цллл […]

Иванка Могилска: Нимфата на рецепцията

Разказ от Иванка Могилска…

Иванка Могилска: Истанбулският кандидат

Разказ от Иванка Могилска…