[…] Не те лови ни сън, нито път, нито съд, нито ръб. […]
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Авторски архив: Дежурен редактор – Христо Мухтанов
авг.
19
Не
comments
Александър Габровски: Има ли въздухът кожа?
[…] Той има малки рецептори,
по-тънки от нишки на паяк. […]
авг.
18
Не
comments
Ралица Красимирова: Напрегнато любовно изявление
[…] Прогнозите са бездиханни. Всичко мълчи и чака да кажеш. […]
авг.
17
Не
comments
Албена Тодорова: Щ
[…] Понякога щастие.
Понякога щипване по носа или по пищяла. […]
авг.
16
Не
comments
Александър Габровски: За кратък момент решихме, че си е отишъл
[…] Че е обрасъл целият в коприва,
превърнал се е във фосил,
в изящна вкаменелост. […]
авг.
15
Не
comments
Екатерина Григорова: ЕФИАЛТ
[…] Моят глас пее в пръстта
все по-гръмовно:
Не ти трябва тигър,
не ти трябват новите зъби,
не ти трябвам аз. […]
авг.
14
Не
comments
Камелия Панайотова: *** (само градът умее да приютява така…)
[…] ще завариш първата невинност задрямала
ще я прегърнеш
и така ще усъмнете […]
авг.
13
Не
comments
Анна Александра: *** (Целувката се разпростря…)
[…] Спомен, който се случва в момента. Присъствие, което вече ти липсва. […]
авг.
12
Не
comments
Ангел Игов: Плажът на Велека
[…] дълго да разсъждавам
върху острието
на ведрата им меланхолия […]
авг.
11
Не
comments
Екатерина Григорова: ПРЕМИЕРАТА НА ДЖАК ГИЛБЪРТ И ПРЕВОДАЧЪТ, КОЙТО СЕ ОТКАЗА ОТ РАЯ
[…] По средата, там където беше масата преди,
сега се издигаше внушително пиано и върху него,
между вкаменените лица на бдението,
лежеше двуметрова пантера. […]
авг.
10
Не
comments
Камелия Панайотова: *** (напразно те опазих любима моя кожа…)
[…] ще простим една на друга за невежеството
за обидата и липсата на смелост […]
авг.
09
Не
comments
Анна Александра: Езикът се ражда от отсъствието
[…] Или аз сама говоря, прехапвайки си езика. […]
авг.
08
Не
comments
Ангел Игов: На всички се случва
[…] как тайно желание
като преляла река пълни
празното […]
авг.
02
Не
comments
Юлия Йорданова: Трохи за ангели
Читателю, този разказ е подарък за теб! Стринка Лили носеше големи очила с дебели стъкла, които приличаха на лупи с рамки вместо дръжки. Не зная колко виждаше през тях, защото обикновено не гледаше към никого. Следеше тихите си стъпки и дебнеше да не изтърве някоя от трепкащите лъжички в сребърния поднос за кафе. После сядаше […]
юни
30
Не
comments
Димитър Николов: *** (… има едно момче)
решете го тоя световен мир
дайте ни пиене да убием каквото ни е останало
да усетим тая промяна дето никой не я видя
