Yana Punkina / Яна Пункина: Saint Valentine, Brother / Свети Валентин, бате

Публикувано от на януари 18, 2015 в 2:56 pm.


  Предлагаме ви да чуете как Яна Пункина чете своето стихотворение „Свети Валентин, бате“ (Yana Punkina reads her poem Saint Valentine, Brother):




Saint Valentine, Brother

I lay waiting for you to find me
with my face like a steak
face like a liver
face like a burst bladder
suffered the fists of the hours
the slap of the day
the kicks of my self-pity

I lay waiting to die
if possible
imagined dying
for at least a bit
how grass sprouts
on top of my back
my face rests in the cool dirt
dying if possible for a bit
until this day also passes

I imagined
disappearing for a bit at least
to become the smallest nut
keeping together the most insignificant element
in a gigantic machine
something invisible yet in its place

though such anesthesia hadn’t been invented
therefore I waited for you to save me

finally I called you for help
bring tissue
painkillers
bring your smell
so I have something to breathe
your skeleton
so I have something to lean on
and pills pills

I hope the swelling of this day comes down
the day when I love to hate myself

to death

Translated from the Bulgarian by Katerina Stoykova-Klemer

.

Yana Punkina works at Bulgarian National Radio. She is the author of two books of poetry: Pause (2011) and Parts of the Body (2013).


Свети Валентин, бате

лежах и чаках да ме намериш
с лице като пържола
лице като черен дроб
лице като спукан мехур
отнесло юмруците на часовете
шамара на деня
ритниците на самосъжалението ми

лежах и чаках ако може
да умра
представях си
поне за малко
да умра
как по гърба ми никне трева
лицето ми почива в хладната пръст
да умра ако може за малко
докато мине и този ден

представях си
поне за малко да изчезна.
Да стана някакъв си най-малкия болт
крепящ най-никаквия елемент
в гигантската машина
нещо невидимо но все пак на мястото си

обаче такава упойка не е измислена
за това те чаках да ме спасиш

накрая ти звъннах за помощ
донеси кърпички
парацетамол
донеси миризмата си
да има какво да дишам
скелета си
да има на какво да се подпра
и хапчета хапчета

дано спадне оттокът на този ден
на който всяка година обичам
да се мразя

до смърт

Яна Пункина






   Яна Пункина в „Кръстопът“.
   Яна Пункина в DICTUM.

  Първа публикация на превода (this translation was published at January 4, 2015) – в блога на Катерина Стойкова-Клемър „Моят акцент“ (Katerina Stoykova-Klemer’s blog – In My Own Accent)).


  This category presents the challenge taken by Katerina Stoykova-Klemer of translating Bulgarian poems and publishing 365 of them on her blog during 2015… Crosspoint literary magazine offers you the unique opportunity to read the English-language translations as well as to hear the originals read in Bulgarian by their authors….
  Категорията предлага възможността да се порадваме (с благодарност) на последователното усилие на Катерина Стойкова-Клемър да превежда и представя с обич българска поезия пред англоезичната публика, да проследим предизвикателството, което тя отправи към себе си – да публикува в нейния блог за една година 365 стихотворения от български автори в неин превод на английски език… Подкрепяйки това усилие “Кръстопът” ще публикува преводите на стихотворенията от автори, избрани от нея, текста на български, както и аудиозаписи на стихотворенията, прочетени от самите автори…

Коментарите са заключени.