Кръстопът

ян. 20 0 коментара

Иван Станков: Късна смърт (четвърта глава)

[…] Разбира се, нищо не му струваше просто да се съгласи, пък каквото излезе. Поканата по никакъв начин не можеше да го уязви, освен с наличността си. Нали искаше да бъде автор на живота си, на всичко, което предстои да му се случи. Човек, който е замислил да управлява живота на другите, първо на своя трябва да сложи желязна юзда. […]

ян. 16 0 коментара

Авторски текстове (ЛФ)

Николай Терзийски: Човекът, който преплува морето, за да ми донесе слънцето

[…] Не помня първия път, когато съм го видял. Нелепица на паметта. Кой е устроил мозъка на човеците по толкова глупав начин? Господ не би допуснал такава грешка. Дяволът? Как би могъл да се намеси в подобно нещо, та нали човекът е Божие творение? Впрочем, той не вярваше нито в Бога, нито в дявола. В църква влизаше само за да разгледа красотата на дърворезбите и иконите… или просто за да се усмихне и да се наслади на тишината. Той вярваше в тишината. […]

ян. 14 0 коментара

Авторски текстове (ЛФ)

Петър Денчев: Превъртане (откъс от романа)

[…] Когато Мария връща този телевизионен спомен в мислите си, продължава да лежи на плажа с уста пълна с пясък. Лежи и се опитва да прогони чайката, която сякаш иска да избоде очите ѝ. Мария маха с ръце, чайката се плаши, ала пак се приближава. Глупава работа. Мисли си Мария. Човек не може да умре на спокойствие. Човек не може да умре поне като герой в собствените си мисли. Все ще се появи някаква нещастна птица, която да го разсее… […]

ян. 04 NO коментара

Авторски текстове (ЛФ)

Петър Денчев: Превъртане (откъс от романа)

[…] Не си единствен на света. Мислех си аз, докато го наблюдавах. Има още някой като теб. Някой, който прилича на теб. Някой, който да разказва. […]

ян. 01 NO коментара

Авторски текстове (ЛФ)

Иван Станков: Късна смърт (втора глава)

[…] Наистина ли смъртта бе по-силна от човека и там ли е кучешкият зъб на всички страхове – това остана въпросът на живота му и докато навърши сто и четиридесет години, след участието си в две балкански, една европейска и една световна война, след няколко революции и цяла камара преврати, не можа да намери нито един отрицателен отговор. Надяваше се вече само на своя собствен край, който трябваше да бъде някъде много наблизо, но той не го виждаше. Годините ми пречат да го видя, пошегува се сам и то наум, както правеше от един век насам. […]

дек. 10 NO коментара

Авторски текстове (ЛФ)

Момчил Миланов: Лято в Бурландия (откъс от втора глава)

[…] Рехавият сняг изчезваше още преди да е докоснал паважа. Щерн хвърли поглед назад и видя приближаващия се трамвай. Защо все така се случваше, че трябваше да тича? Ако разписанието на градския транспорт се спазваше, той пръв би го закарфичил над леглото си, докато го научи наизуст, но това беше напълно безсмислено упражнение по мнемоника. […]

ное. 04 NO коментара

Вестник, Думи за книги