Убийство под масата
Всичко се случва спонтанно.
Сервитъорът ловко се плъзва,
дори не го забелязваш.
Промъква се,
шмугва по някой пръст
през праха на светлината.
Прокрадва се по пипала.
(Тук се чува задъхване.)
Приземна реалност.
Приземена през процепи.
През призмата на…
(Тук се чува кашляне.)
Плавно натискаш спусъка.
Само един клавиш
прелита през подземието.
Усмихваш се потайно.
Притаен.
През призмата на…
(Тук някой се задавя.)
И вече няма нищо твое.
Нищо не е и било.
Най-трудно е
да пуснеш всички да си ходят.
***
Няколко речни камъка
гладко
отъркваш в дясната ми буза.
Ласката на дните,
които се изплъзват с бързи крачки.
Вече почти не докосвам земята.
Световният порядък не е на дневен ред.
През пръстите изтича:
очакване, отлагане
омерзение.
Висша естетическа наслада.
Още,
още.
Още!
Хич не съм наясно
дали все още искам
да ставаш
втора чаша за кафе във мивката.
Гергана Панчева е родена в гр. София през 1987 година. Завършва „Англицистика и американистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“, специализира в Кьолнския университет. Учи магистратура „Преводач-редактор“ и работи като чуждоезиков редактор в издателство. През 2011 и 2012 е сред отличените на конкурса „Веселин Ханчев“. Публикува в интернет издания за литература и периодичния печат. За себе си казва: „Опитвам да мисля за града като метатекст. Все по-често се увличам от теоретичните школи от втората половина на двадесети век, а открай време се нося из литературните тенденции на Модернизма и Постмодернизма“.
април 5th, 2013 at 16:08
[…] Гергана Панчева в “Кръстопът”. Връзки към други публикации (генерирани автоматично):Гергана Панчева: Две стихотворенияНикола Петров: Това съобщение ще се самоунищожи съвсем бавноИна Иванова: ПоменГенка Петрова: Кораби в стария атлас по географияКатя Белчева: Три стихотворения […]
юли 29th, 2015 at 22:51
[…] Гергана Панчева […]