пиесите ми –
есенни листа
изгубени в превода
хапят петите ми
подритват ме
в локвите
оглеждам се –
облак
есен е
улично куче съм
сънувам кокали
дъвча кестени
димът ми дави
минувачите
в джоба
крия пистолет
от пръсти
в другия
теб
есента диша
във врата ми
и знам, че
съм възможна
единствено
в спектакъл
моно
есен е
стрелям
и аз
да утихна веднъж
но за
моноспектакъл
е нужен
един
а и джобовете ми
още са здрави
Рене Карабаш (Ирена Иванова) е завършила „Приложна лингвистика“ във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий”. Текстовете си споделя в литературен блог „Камшици”, както и на страницата си “Рене Карабаш” във Facebook. Автор и организатор е на литературни слушания и артинсталации „Аномия”. Освен в „Кръстопът“, има публикувани текстове в Liternet и Kultur Bench. През 2015 г. излезе дебютната ѝ стихосбирка „Хълбоци и пеперуди“ (Жанет 45, 2015 г.), а през 2018 г. се появява и първият ѝ роман „Остайница“ (Жанет 45, 2018 г.), а през 2020-а – новата книга с поезия „Братовчедката на Зорбас“.
ноември 20th, 2013 at 0:18
[…] мълчание и мъка зачеват стих от камък Рене Карабаш в […]
май 11th, 2014 at 18:33
[…] остане обречено да кашля смисъла до края Рене Карабаш в “Кръстопът”. Връзки към други публикации […]