Когато Лили влезе в мойта кухня,
се почувства като в магазин за бяла техника –
всичко бе ново, чисто и празно –
лошото в случая е, че това чувство продължи с месеци
и на хубавата Лили така ѝ се приходи вкъщи,
нищо че селцето ѝ е опустяло, няма я родата
и старците отдавна са измрели.
На баба бабата е страшно гадже, помисли хубавата Лили
и се хвърли от терасата,
като един достоен български поет преди години.
Но както и да е, нека поговорим за хубавата Лили,
когато беше още жива –
тя беше сигурна, че българските поети са тъжни и заспали,
защото когато се наядат, заспиват,
а също и докато си блъскат телата с други поети
заради едничък стон на радост, сиреч оргазъм, също заспиват,
а другото им Аз се чуди къде е.
Всъщност къде е?
Те постмодерно вървят с изплезени езици,
понякога се спират и много дълго се целуват,
докато стигнат до поета-пчелар,
който реши да изкупи целия шоколад на земята,
та хората да купуват само неговия мед.
И докато гледаше пчеларя,
една овца трогателно изпсува и напусна стадото.
Сега я мислят другите овце, забили нос в тревите
ядат и мислят, докато кучетата ги залаят
и те забравят себе си,
та камо ли другарката от детството –
дребната овца от пловдивско.
Мисля, че стана ясно защо хубавата Лили се хвърли
от терасата,
а как се хвърли? – ето така.*

* – Стихотворението е от книгата на Борис Роканов „Великолепни стихотворения“ (Издателство „Стигмати“).

      Борис Роканов е роден на 12.11.1961 г. в Кюстендил. Автор е на стихосбирките „Предчувствия“ (1989), „Моята игра“ (1993), „От Б до Р“ (1995), „Стихове“ (1999), „Истерично село“ (2004), „Великолепни стихотворения“ (2009), както и на „Литературно списание „Прилеп“ (1989/90); „Стих и четка“ (1997); „Български народни приказки, прочетени от Борис Роканов“ (1999), „Екатерина Йосифова. Литературна анкета“ (2001), „Блага Димитрова. Литературна анкета“ (2002) и романа „Шейсет и четири хиляди деветстотин двайсет и осем“ (2010). Три негови пиеси бяха издадени от „Факел“ в книгата „Да живее кралицата“ (2013). Приет, а после наказателно изключен от СБХ – заради проекта си „Ангелушев & Роканов”. Борис Роканов е носител на Национална награда „Южна пролет“ – за първа книга, Хасково, 1990; Национална награда за поезия „Иван Николов“, Пловдив (2000); За най-добра книга за деца, Дом на детската книга, София (2000). Член на Сдружението на българските писатели.