Още една книга от великолепната поредица на „Жанет 45“ „Кратки разкази завинаги” (можете да видите и нашия обзор на поредицата – предстои неговото допълване, както и този на Нева Мичева в Goodreads) – „Лудият от площад „Свобода” от Хасан Бласим, е вече в книжарниците (преводът е на Мая Ценова, оформлението – на Люба Халева). Премиерата на книгата е насрочена за 12 септември (събота), от 18:00, в „+това“ (София, ул. „Марин Дринов“ 30).

   „В „Лудият от площад „Свобода“, прозаичен дебют на живеещия във Финландия иракчанин Хасан Бласим, има точно толкова лудост и свобода, колкото една реална трагедия да се превърне в завладяваща литература. Разказите в сборника са прецедент не само на български: на живо от Ирак, от първа ръка и в първо лице за терора на своите и чуждите, за чудовищата, родени от съня на разума, за измислиците, в които човек намира спасение или се изгубва окончателно. Уж далечни неща, с които се храни главно вестникарската хроника, а окото машинално прескача в новините… с тази разлика, че тук те са дадени триизмерно и отвътре, без подслаждане, но и без самосъжаление. “В Ирак казваме, че всеки иракчанин има поне пет добри истории на ужасите, а населението ни e близо 30 милиона…” – тази книга съдържа дванайсет от най-мрачните, но и най-пламенните иракски истории”, казва в ревюто си на книгата в Goodreads Нева Мичева.

   „Черна комедия, неочаквани обрати, разтърсващи образи… Творчеството на Бласим е дотам необичайно, че е трудно да се определи… той е толкова смущаващ за арабската литературна традиция, колкото на времето Джойс за западната.”, е категоричното твърдение, появило се в The Guardian. „Как да отговори въображението на ситуация като тази в Ирак, където истината е далеч по-странна и ужасяваща от най-зловещата измислица? Може би като просто регистрира истинските истории наоколо и от време на време позволява на действителността да се приплъзне още мъничко по-нататък в посоката, която вече си е избрала… В повествованието си Бласим прескача от първо на трето лице, от реализъм на хиперреализъм, приказка и съновидение. Всъщност не прескача, а минава с уверена крачка: писането му е стегнато, интелигентно и носи следата на Гогол и Едгар Алън По, както и отпечатък от грозното у братя Грим.”, допълва ревюто на книгата в Qunfuz…