страх ме е
морето е жестоко
живяла съм
на речния бряг
случването е друго
самоубийците са истински
майка ми
която не припарва до водата
докато не остави себе си в купчина страници
и не изчезне във синьото
движи се по дъното
танцува
бледа и слаба
до счупване
пипала на медуза са пръстите
сърцето е камък
цялото море е сълзи
чувам го
шепне ми
недей да плачеш детето ми
Ралица Красимирова Йорданова е родена в град Ямбол на 05.11.1989 год. Средното си образование завършва в ПГ по СС „Дунавска земя“ с. Ковачица. В момента е студентка в ШУ „Епископ Константин Преславски“ със специалност българска филология. Носител е на втора награда в направление поезия на Националния студентски литературен конкурс „Шумен 2012“ и „Шумен 2013”, награда от филологическия факултет на ПУ „Паисий. Хилендарски” за автор-студент от Трети Национален конкурс за поезия „Добромир Тонев“, първа награда за поезия на Националния студентски литературен конкурс „Шумен 2014“, втора награда в направление белетристика на Националния студентски литературен конкурс „Боян Пенев” 2015.
Нейни текстове са публикувани в поетическата антология „За Шумен” и литературния сборник „Златоструй“.
април 15th, 2016 at 14:28
Колко хубаво стихотворение… В мен се роди усещане за безкрайна тъга и печал….
април 18th, 2016 at 6:00
[…] Ралица Красимирова в „Кръстопът”. […]