Това стихотворение
се опитва да ме припомни
изтръгва от мен болка и корени
изтръгва ме цялата
само коренът на езика ми
остава вкопчен в словото
готов да проговори в следващия живот
Това стихотворение
търкаля по стръмното на небето
вихрушка от времена
и позволява да ги живея едновременно
във всяко от тях сърцето ми е слънце
огрява думите и ги превежда
на езика на любовта
докато светлината тече като небесна река
над всичките ми животи едновременно
ПЪТНИ ЗНАЦИ:
За визуализирането на сайта
Ако имате проблеми, свързани с навигацията в сайта, неговия "изглед" или ако нещо не Ви харесва, или имате препоръки и мнение, молим Ви, пишете ни на arsmedia@mail.bg . Благодарим Ви.
