виждам шест уморени чела
и едно високо
ще ми се да бях светица
поне за няколко метра във въздуха
и още толкова във пръстта
като езикова грешка която
лъже че имам семейство
и му липсвам когато
отказвам да дишам последователно
нали сме дошли да се мислим
аз мисля за себе си
като за капка пот –
избивам по всички
уморени чела
но само по високото
бавно се стичам
Анна Лазарова в „Кръстопът” и в DICTUM.
