беше отдавна и още
поглъщах пъпната си връв
за да не приличам на себе си
в седмия месец на бременността
когато плодът разбира
че ще се роди жив
и предпочита да обърка нещо
няма начин да стане голям човек
я виж кое време е
казаха отвън на кожата
твърде много пъти са го прекрачвали
после се засмяха
като кариеси в устата на съня ми
сякаш те не са се родили
и не са си останали малки
не можах да запазя спокойствие
и заудрях с все сила към тях
тя се сви тя се сви
и потече съмнение от очите ѝ
търпението е забравена двулевка в джоба
стига за две вафли и за едно приятелство
ние не нараняваме някого
а нараняваме вместо него
и не преставам да мисля
за стария часовникар на пазара
само той не знаеше че тогава
аз се учех да открадна занаята му
Анна Лазарова в „Кръстопът” и в DICTUM.