Тази красота ще остане за кратко,
няколко минути:
тъмното синьо, гарата, светлините като ряздяла
преди раздялата с тях,
обикновеният жест, който сега изглежда
заклятнически и отвъден,
сякаш нещо се отваря подобно на роза
или рододендрон,
в които не можеш да пристъпиш.
Ще бъде някое несъвършенство,
разплетен конец например,
което съшива нещата в цялост, отрекла нуждата от смърт,
изходите са картини в изложба на художник,
за когото се знае само, че вече не е сред живите.
Ще трае кратко, няколко минути,
сетне ще се върне отново нуждата ни един от друг,
да си разкажем, да се свием един в друг
и да си шепнем за пристанищата
на които и вълните вече
не се отбиват
