понякога съм нетърпелив да остарея
та всичко онова което имаме сега
което предстои или е застанало точно до нас
така че да се пресегнем и да го сграбчим
да загуби търпение
да се отдалечи
както ние се отдалечавахме от времето
когато ни нямаше за да стигнем пак до него.
понякога в най-хубавите ни моменти
пожелавам най-трагичната съдба
както когато държиш в ръце
малко безпомощно животно
и нещо те изкушава да стиснеш повече
но не го правиш и просто го оставяш на земята
пропъждаш го и продължаваш
по безопасно грозния път
а то завинаги помни уханието на ръцете
обгърнали плътно гушата му:
животът и смъртта на еднакво разстояние
но не до теб
и не до мен.
