Под нас в рохката земя
вече се сменят няколко поколения
отслабват бавно наравно с корените
както онзи който си тръгва последен от гробищата
гръбнакът му се огъва
като вековна круша
и пуска филизи
към почвата
мой ред е вече,
казва си
сякаш чака
всичко сега да започне
първата любов или някоя революция
дано порасне този път с нея
прав и силен
като дърветата
които рано или късно ще поникнат в пръстта до него
Наталия Иванова в „Кръстопът” и в DICTUM.
