Наталия Иванова: Три*

Публикувано от на септември 3, 2014 в 8:00 pm.


***

тя ме е чакала
до 2 часа сутринта,
почти заспала на масата,
облякла вече жълтата пижама,
с която разнася сутрините си
сънено из кухнята,
за да ми каже,
че Христос е възкръснал

въпреки всички съмнения
че това е вярно

воистина, майко

и благодаря



***

танцуваме блус на Алън Парсънс
и плачем,
две прилепнали огледала,
тя – за младостта си
аз – за разликата
във височините ни

последният път, когато се случи
бях дете

от следващия ме е страх



***

и ето пак

седнала на масата
сгънала пред себе си
наивната си младост
прибрала бръчките си в чантата
със слабите си пръсти,
закичени с пороци и обещания
ме наблюдава
с изискващия поглед на поезията

този път може би
ще ѝ сипя кафе
ще я попитам как е
ще ѝ предложа да си сложи захар
винаги по три лъжички и една вина
ще се извиня
че рядко пиша
ще се усмихнем
нека се виждаме по-често
но да, да, разбира се
и прочее

може би
но този път

няма захар
няма думи



Наталия Иванова  Наталия Иванова е родена през 1992 година в град София. Завършва гимназията с преподаване на испански език „Сесар Вайехо”. Бакалавър по журналистика (СУ „Св.Климент Охридски”). Участва в медийни (онлайн издания, телевизия и радио) експерименти с цел представяне на изкуство и културни алтернативи. Автор е на блекаут поезия и участник във фестивала „София диша” през 2013 година. Отличена е с трета награда в конкурса за кратка проза на онлайн списанията eRunsMagazine и Liternet през 2014 година, с наградата „Васа Ганчева“ за постижения в журналистиката през 2015 г., както и в Националния конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ през 2016 година. Лауреат е на Националната награда „На слънце време“ (за впечатляващ дебют в поезията на автор, неиздал първа книга) за 2016 година.
   Стихове на Наталия Иванова са включени в двуезичната антология за съвременна българска поезия Jamás olvidados / Hикога забравени и в „Зоната“ – т. 1 на антология за съвременна българска поезия (2017, „АРС“). През август 2020 г. „Арс“ издаде книгата с поезия на Наталия Иванова „Човек с бинокъл“.

Наталия Иванова в „Кръстопът”.
Наталия Иванова в DICTUM.

* – Заглавието на публикацията е редакционно.

2 коментара за “Наталия Иванова: Три*”