***
тя ме е чакала
до 2 часа сутринта,
почти заспала на масата,
облякла вече жълтата пижама,
с която разнася сутрините си
сънено из кухнята,
за да ми каже,
че Христос е възкръснал
въпреки всички съмнения
че това е вярно
воистина, майко
и благодаря
***
танцуваме блус на Алън Парсънс
и плачем,
две прилепнали огледала,
тя – за младостта си
аз – за разликата
във височините ни
последният път, когато се случи
бях дете
от следващия ме е страх
***
и ето пак
седнала на масата
сгънала пред себе си
наивната си младост
прибрала бръчките си в чантата
със слабите си пръсти,
закичени с пороци и обещания
ме наблюдава
с изискващия поглед на поезията
този път може би
ще ѝ сипя кафе
ще я попитам как е
ще ѝ предложа да си сложи захар
винаги по три лъжички и една вина
ще се извиня
че рядко пиша
ще се усмихнем
нека се виждаме по-често
но да, да, разбира се
и прочее
може би
но този път
няма захар
няма думи
Наталия Иванова е родена през 1992 година в град София. Завършва гимназията с преподаване на испански език „Сесар Вайехо”. Бакалавър по журналистика (СУ „Св.Климент Охридски”). Участва в медийни (онлайн издания, телевизия и радио) експерименти с цел представяне на изкуство и културни алтернативи. Автор е на блекаут поезия и участник във фестивала „София диша” през 2013 година. Отличена е с трета награда в конкурса за кратка проза на онлайн списанията eRunsMagazine и Liternet през 2014 година, с наградата „Васа Ганчева“ за постижения в журналистиката през 2015 г., както и в Националния конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ през 2016 година. Лауреат е на Националната награда „На слънце време“ (за впечатляващ дебют в поезията на автор, неиздал първа книга) за 2016 година.
Стихове на Наталия Иванова са включени в двуезичната антология за съвременна българска поезия Jamás olvidados / Hикога забравени и в „Зоната“ – т. 1 на антология за съвременна българска поезия (2017, „АРС“). През август 2020 г. „Арс“ издаде книгата с поезия на Наталия Иванова „Човек с бинокъл“.
Наталия Иванова в „Кръстопът”.
Наталия Иванова в DICTUM.
* – Заглавието на публикацията е редакционно.
юли 9th, 2015 at 18:15
[…] съм и не съм те сънувала така съм била уморена Наталия Иванова в […]
юли 21st, 2015 at 19:41
[…] Три […]