Авторски текстове (ЛФ)

Наталия Иванова: Атлас*

Публикувано от на септември 5, 2014 в 8:26 pm.


***

А как се приканвам
с крехкото убеждение на дете
да ти напиша най-хубавото стихотворение
да наместя всяка остра дума
след мекото на усмивката ми
да се сетиш за нещо наше
след подходящата запетая
и да потрепери леко
горната ти устна
преди да свиеш листа
някъде в десния си джоб

но как, когато
с тихата целувка
след това
започва първият му ред



***

точно когато
придърпвам завивката,
но никога твърде много,
за да не се изплъзне
от твоето тяло

(това сега е непростимо
престъпление)

и цялата Вселена
се е събрала
в прегръдките,
които си подаваме,
за да е топло,

тогава сме поезията,
която се страхувах,
че забравям да запиша



***

Не виждаш ли, че тази нощ
съм ставала сама из къщата
и вкопчена в райберите
съм разтягала
цялото си тяло
по вратите ти
Тази нощ съм лежала до теб
и за да не мачкам чаршафите,
по които може би ме сънуваш,
съм оставила на нощното ти шкафче
и устните,
и пръстите,
и погледите,

заспала съм и не съм те сънувала

така съм била уморена



Наталия Иванова





  Наталия Иванова в „Кръстопът”.

* – Заглавието на публикацията е редакционно.

2 коментара за “Наталия Иванова: Атлас*”