когато говори, защитава тъгата си,
изходите и входовете в отношенията –
ненавижда:
изкуствени цветя,
изкуствени думи и жестове,
но обича да говори за изкуство,
остарява с ирония,с търпение преглъща
мислите си, че спомените са вкусове,
картини и улици…
всяка сутрин детството се връща
всяка възраст е детство
само тъгата е друга
