Представям си старостта.
Седнал, баща ми внимателно бели портокал,
до краката му спи куче.
Думите са различни, в зависимост
дали му говоря като на баща,
като на куче, като на портокал.
Понеже и асмата, и паметта
ще си играят на светлосенки.
Йорданка Белева в „Кръстопът”.
Йорданка Белева в DICTUM .
Стихотворението е включено в новата книга с поезия на Йорданка Белева „Пропуснатият момент” („Жанет 45“, март 2017 г.; оформлението е на Иво Рафаилов, редактор е Иван Цанев).
