Наталия Иванова: *** (Майка ми посочва шепата си…)

Публикувано от на декември 1, 2017 в 6:39 am.


Майка ми посочва шепата си:
виж, просо, със него храним птиците.
Кои сме ние, че да храним някого,
когато сме го сложили във клетката?

Но не това съм питала –
дете със първи спомени
за семената в почвата,
кората на дървото
мъдра като кожата на старец
донася същия въпрос и после:

кои сме ние,
че да правим шкафове,
столове, паркет,
тапите на виното,
хартията
и раклите, отрупани със книги,
когато сме ги взели от природата
и сякаш, щом се грижим за предметите,
ще върнем в нея нещо?

Но ето, пак сънувам
кестенявите коси на майка ми
приличат на просо
и на кората на дървото
но не са
не са

какво тогава са?

вятърът играе с моите
и как приличат на гора от кестени


Наталия Иванова





Наталия Иванова в „Кръстопът” и в DICTUM.

Публикувай коментар