В понеделник към книжарниците и към своята премиера (на 14 декември, в 14 часа, в западното крило на 4 етаж на НДК – фоайе) тръгва българското издание („Панорама”, в превод на Десислава Недялкова и с оформлението на Капка Кънева) на романа на Марек Биенчик „Психиатрична болница Творки”.

    „Да, Историята е реална, напълно реална. Имало е война, окупация на Полша от германските войски през 1939 г. и установяване на нацистката власт за цели шест години, чак до зимата на 1945 г. Имало е живот по време на окупацията, работа, любов, спекула, хайки, както и една силна Съпротива. Имало е въстание във Варшавското гето през април 1943 г., докато панаирната въртележка се е въртяла пред стените му, и година по-късно, през август 1944, е имало въстание във Варшава, продължило шестдесет дни; имало е евреи, които са били извън гетото и са се опитвали да се скрият, да намерят убежище, подслон, за да оцелеят. Имало я е и аферата около хотел „Полски“, поредния заложен капан. Имало я е и психиатричната болница „Творки“, която съществува и до днес – ние и до днес казваме: „Този е за „Творки““, за да посочим, че някой има психични проблеми. Имало я е и немската администрация, която е управлявала болницата, и то доста меко, както твърдят. Имало го е и влакчето, което е свързвало гара Творки с Варшава, то още съществува. Да, Историята е винаги реална, прекалено реална. Имало го е също така синьото небе, понякога дъждовно, имало го е писмото на С., писмо, написано с молив, със странен почерк, старателен, но прекалено сгъстен. Коя е била Соня – това не знаем. Може би е дошла от онези еврейски селища в Източна Полша, в които са говорели полски с акцент, например Ровно, Дрохобич или най-еврейското от всички: Бердичев. Защо тя се е предала на Гестапо също не знаем. На всеки въпрос – един и същ отговор: нищо не знаем, или почти нищо. Едно е сигурно – преди да умре, тя е оставила писмо. Понякога ме питат реално ли е всичко това.

    А аз отговарям: да, Историята е реална, имало е война, милиони хора са загинали, други са оцелели.” – пише Марек Биенчик в послеслов специално за френското издание на романа (Editions Denoel, 2006. Преводът на послеслова от френски е на Тодорка Минева) по настояване на Милан Кундера.

    Но това не е роман за войната. Това е изключителна литература, взираща се в човешкото, живеещо в гранична ситуация. „Често повествованието в този роман се превръща в песен, думите и формулировките се повтарят като рефрен, появяват се рими, полетът на думите не отслабва и ви увлича и носи до края на книгата. Не сме привикнали на такава мелодична сила на романите и нямам предвид само това, че фразите са много добре конструирани, не, тази мелодия е много настойчива, тя има значение, непрекъснатото ѝ присъствие ни кара да разберем, че преживяната реалност от „оцелелите” прилича на сън, „в който всички танцуваха сред парите, отложени от прозата на живота и от поезията, появила се незнайно откъде”…” – заявява Милан Кундера в своята рецензия за френското издание на романа (в-к „Монд“, 6 октомври 2006 г.). Именно към спецификата на езика на тази книга и работата с езика в нея насочи наскоро погледа на читателите и Валентин Дишев, когато писа: „Подгответе се за срещата с една книга, чието прочитане ще събуди възторга на всички, които обичат да пътуват по границите на несъзнаваното в езика (и човешкото)…”.

    Марек Биенчик (*1956) е съвременен полски писател, литературен историк, есеист, преводач на Кундера, Барт и Чоран. Познат е на българския читател с есеистичните си творби „Меланхолия. За тез, които никога изгубеното няма да намерят“ (бълг. изд. 2002) и „Книга на лицето“ (бълг. изд. 2015), която му носи най-високата полска литературна награда „Нике“. Биенчик пише „Психиатрична болница „Творки““ през 1999 г. Действието в романа се развива в края на Втората световна война. И все пак той не прилича на никоя друга книга, писана за войната. В него този добре познат ни фрагмент от Историята е разгледан от неочакван ъгъл – голяма психиатрична болница в района на Варшава, където протагонистите – неколцина млади хора, намират убежище от околния ад. С изострена чувствителност авторът ни разкрива техния необичаен тип съпротива: любовта…

Можете да закупите книгата в „Български книжици“ и други добри книжарници…