У майка си имахме злато
у тейка си хладно желязо
в уханното огнище на небето липите ни цъфтяха –
пеехме и нищо не сме чули
Бял пламък имахме
в неделя богородица переше пелените ни
добитъкът ревеше пред зазиданите порти –
пеехме и нищо не сме чули
От мълнии зърно имахме, от лъчи бисери
на празник се гощавахме от божиите пръсти
невестите ни плачеха под закованите прозорци –
пеехме и нищо не сме чули
Стеван Тонтич в „Кръстопът”.
Стихотворението е включено в сборника с избрана поезия от Стеван Тонтич „Преди да ме е отнесъл дяволът“(„Ерго“, 2017, преводът е на Александър Шурбанов и Рада Шарланджиева).
