От няколко дни в книжарниците е романът „Космос” на Витолд Гомбрович, издаден от „Панорама” в превод (и с послеслов) на Катерина Кокинова (художник е Капка Кънева, Иван Вълев – редактор, Ива Колева – коректор, Антоанета Попова – консултант).

   „Космос“ (1965) може да бъде представен като пародия на детективски роман, кратък курс по логика в 9 глави и 150 страници, роман за невъзможността на разказването, типология на хаотичното и безредното, роман за случайното, свръхизобилното и излишното, пътеводител из земни, небесни и словесни констелации и т.н. Приключенията и разследванията на двама млади мъже край Закопане, в Татрите, носят на Гомбрович Международната награда на издателите (1967).
   „[…] моята цел – една от целите [на моето писане] – е да развалям играта; та нали само когато музиката замлъкне и двойките се разпаднат, е възможно нахлуването на действителността, само тогава става явно, че играта не е действителност, а игра. Да доведа на бала ви неканени гости; да ви свържа другояче един с друг; да ви принудя към друго взаимоопределяне; да разваля танца ви.“ [е моята цел] (пр. Т. П. Христов), пише Гомбрович в своя „Дневник“. А как се възвръща детското след познаването на зрелостта? За неговото повторно „изобретяване“: „Първоначално отхвърлям всички улеснения, издигам се в космос, толкова бездънен, колкото ми е възможно, в космоса до максималния предел на съзнанието ми, за да се убедя, че мога да издържа на собствената си самота и собствените си сили – едва когато бездната, която не си съумял да обуздаеш, те изхвърли от седлото, сядай на земята и откривай наново тревата и пясъка“ („Дневник“; пр. Т. П. Христов). И „неканените гости“, и „играта“, са част и от „Космос“. „И в крайна сметка: от борбата между вътрешната логика на произведението и моята личност (защото не е ясно: произведението ли е само претекст да се изразя, или и аз съм претекст за произведението), от това съревнование се ражда нещо трето, нещо средно, нещо, което сякаш не е написано от мен, а все пак е мое – нещо, което не е нито чиста форма, нито непосредствен израз, а деформация, родена в сферата на „междинното“: между мен и формата, между мен и читателя, между мен и света. Това дивно творение, този мелез, слагам в един плик и изпращам на издателя.“ („Дневник“, пр. К. Кокинова). И ако по повод на „Психиатрична болница „Творки“ (романът на Марек Биенчик бе издаден също от „Панорама“ в края на 2017 г.) се появи възклицанието „След Биенчик никой не пише така”, то „Космос“ отново ни напомня, че „Никой не може да пише така“ (както Гомбрович).

  Книгата може да бъде закупена в „Български книжици” и „Петър Берон”, а скоро и в други добри книжарници.