Архитектът на зимата
прави улиците по-многобройни,
отколкото всъщност са.
Играе си със белотата
и сивотата
и ги издига като арки
на града си.
Обсажда ни,
затваря ни в къщите
да градим мисли и смисъл.
Архитектът на лятото,
притихнал някъде, спи,
като тинейджър – до обед,
красив,
с розова кожа
като ципа на плод.
Той чака, сънувайки,
но когато дойде времето му
ще е изпълнен с безгрижие.
Ще ни очарова
с ягоди и ядки от кайсии,
цинично ще ни съблича по улиците,
но няма да ги направи
широки и уютни,
за зимните ни мисли.
Всяка зима е запомняне,
после идва много лято,
вероятно за това вечно губя
мъдростта си.
А после пак я имам.
Невена Борисова в „Кръстопът“
февруари 7th, 2010 at 23:19
… вероятно затова се губи мъдростта.
март 1st, 2010 at 13:00
[…] синьо” Невена Борисова: Архитектура Ден Радостина Ангелова: […]