1.
Гигантското тяло на дядо ми бавно умира в леглото,
където по цял ден четеше вестник и гледаше телевизия.
„Умирам“, казва той, за да съобщи новината на баба ми.
„Умираш – казва баба ми, докато му слага инжекция
хидрокортизон. – Всички умираме, дори най-ленивите.“
После бавно му разтрива корема, за да му помогне
да се изпикае в пелените. „Готово“, казва той.
2.
Като малък четях книги за отдавна изчезнали
гигантски животни: трицератопс, диплодог, смилодон.
Спомям си също историята за гигантския ленивец,
мегатерий, живял на територията на Южна Америка
от Плиоценa до края на Плейстоцена. Мегатерий
тежал почти пет тона. Хранел се с листата на юката
и агавата. Някои учени смятат, че е бил и месояден.
Не е ясно как и защо е изчезнал, но е възможно
прадедите ни да са го избили. Пък аз си представях
как гигантът мегатерий е умрял от мързел.
Лежах в леглото и се преструвах на мегатерий,
когато майка ми казваше, че е време за училище.
3.
Леност. Един от седемте смъртни гряха. Acedia.
„Неподвижен ум, небрежен към доброто“, твърди
Тома Аквински. „Любов към доброто, която не достига“,
пише Данте. В 18-а Песен на „Чистилище“ грешниците,
уличени в леност, бягат вкупом с всичка сила и крещят
„Давай, давай, и не оставяй времето да се изниже
заради хладката любов“. В „Седемте смъртни гряха“
на Бош леността е заспала пред камината жена,
а зад нея – монахиня с броеница в протегнатата си ръка.
4.
Иронията е гигантска. Ленивците скоро ще изчезнат
заради безкрайно мудното, лениво човешко сърце.
5.
Може ли гигантският ленивец да е цяла държава?
6.
Аз съм гигантски ленивец. Аз съм гигантски
ленивец. Аз съм гигантски ленивец. Аз съм
гигантски ленивец. Аз съм гигантски ленивец.
7.
„Почти е готово“, тихо казва баба ми по телефона.
Не се учудвам. Цял живот му е готвила, всеки ден
закуска, обяд, вечеря, в осем, в дванайсет, в шест,
всеки ден нещо топло, нещо различно, защото
„това е работата на жената“. Не мога да кажа,
че е бил мързелив (работеше като счетоводител
до пенсия, дори малко след това), но вкъщи
се затваряше в дневната и отваряше вестника.
Никога не съм го виждал да се труди в градината
на любовта, въпреки че от време на време поливаше
доматите. Децата и внуците бяха по-скоро смущение
в предаванията по телевизията. Шум и бели ленти.
Затова ли сега, когато умира, баба изрича думите
„почти е готово“? Ако животът къкри на тих огън,
може ли смъртта да е различна? От кухнята се носи
траурна миризма. Яхния от гигантски ленивец.
* – Стихотворението е включено в новата книга на Димитър Кенаров „Апокрифни животни“ (2010 г., „Жанет – 45“), чието представяне е в петък (16.04.2010 г.), от 18:00 часа, в Националния природонаучен музей (бул. Цар Освободител 1, ет. 3 – залата с бозайниците).
