керамични ръцете ѝ
докосват тялото
покрито с мъх
тази красота която
скрита(скита) сутрин в костите ѝ
и същата тишина изпълваща
нощем завесите
вятърът и звездите
надничат блещукащи
порцелановите ѝ устни
и крехкостта на копнежите
линията която се спуска
от малкия ръб под коляното
и стигаща
до кокалчето на без-имения ѝ пръст
като лава искряща в тъмното
като светулка
затворена в буркан
