той чува прекалено много звуци
звънците на трамваи броячите на кукувици в пролет
бахови арии за алтù и стържене
на стиропор в стъкло мъгливо отъркване
на куките о плетиво
на изоставените котки лая
почукване в несъществуващи врати
изстрелването на внезапно скъсан ластик
и песента на сферите в безкрая
и да
той непрестанно чува стихове
дори
макар и без уши
съвсем неглух е този мъж
той има си задача да се брани с клепачите
света засланя
а с дланите недъга си прикрива
затова наистина до днес не е погалил никоя
внезапно
изведнъж
и ниведнъж
Ваня Константинова в „Кръстопът“
Ваня Константинова в DICTUM.