[…] Когато Мария връща този телевизионен спомен в мислите си, продължава да лежи на плажа с уста пълна с пясък. Лежи и се опитва да прогони чайката, която сякаш иска да избоде очите ѝ. Мария маха с ръце, чайката се плаши, ала пак се приближава. Глупава работа. Мисли си Мария. Човек не може да умре на спокойствие. Човек не може да умре поне като герой в собствените си мисли. Все ще се появи някаква нещастна птица, която да го разсее… […]
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: електронно списание за литература
Палми Ранчев: Камък
[…] Или продължава.
И смъртта е само камъкът
километричен, отбелязва…
Километри ли? […]
Ралица Райкова: Солта на земята
[…] Отдалеч силуетът му напомняше скулптура от тел. Обхождаше пясъчната ивица от единия край до другия и с дрезгав глас известяваше за присъствието си, надявайки се, че все някой ще пожелае да купи от жълтите царевици. Въпроси като как се казва и къде живее отскачаха от него като гумени топчета; вечер, когато морето утихнеше, когато пясъкът издишаше от себе си суетата на поредния отминал ден, той просто се изпаряваше в здрача, за да се появи отново на сутринта и неуморно да закрачи сред хората. […]
Екатерина Костова: Следа от мигване
[…] А нощем като пеперуда диамантена
да кацне върху Санта Барбара луната.
Да чуе чужденецът шепота
на утрото и да поиска
тук да остане още малко
или повече –
защо ли не до края си. […]
Екатерина Григорова: Батискафът
[…] Единият се изчерви, докато размазваше бузата си в стъклото отвън,
сякаш притиснат от войнишки лакът –
с изкривени скули и сценична усмивка […]
Яна Пункина: Общи неща
[…] Това което изплува, не е кошмарно, не е подсъзнателно,
само е нещо ново
и е нещо общо. […]
Станимир Семерджиев: *** (представям си ги думите)
[…] представям си ги думите
как удържат на годините
пленяват мравка
и я превръщат в притча за търпението […]
Палми Ранчев: Повтарям
[…] Нищо интересно!… Освен движението
на времето, без видима причина. […]
Христина Мирчева: Град
[…] Снегът ще ми прости опустошеното поле на дните,
на урвите и бездните и на утробите сред планините,
на голия пейзаж без птици. […]
Екатерина Костова: Изкуство
[…] да приготвиш вечеря
с тишина,
да я сервираш със сребърни прибори
и да я споделиш с бездомника
на ъгъла на твоя път […]
Петър Денчев: Превъртане (откъс от романа)
[…] Не си единствен на света. Мислех си аз, докато го наблюдавах. Има още някой като теб. Някой, който прилича на теб. Някой, който да разказва. […]
Ежегоден конкурс на издателствата Ars и Scribens – резултати
В свое съобщение издателствата Ars и Scribens обявиха резултатите от своя ежегоден конкурс за ръкописи на дебютна книга…
В очакване: „Червилото на кметицата“
Очаквайте до средата на януари „Червилото на кметицата“ – едно забавно-сериозно пътуване чрез текст и рисунка в света на и чрез Симона Алекс. С логото на Издателство Scribens…
Левена Филчева: Кино
[…] Но все пак ако някога решиш да ме обсипеш с нежност,
моля те единствено (като на филм) –
застреляй Режисьора. […]
Нели Станева: Филм за думата
[…] Небето следва да се срути.
(Едно земетресение
не е уместно в случая) […]