Tag Archives: електронно списание за литература

Андриан Захариев: Вкус на сънище

[…] Няма да намеря покой, докато не видя как залезът слиза с твоите глезени;
докато не чуя как вятърът прошепва името ти на езика на глициниите. […]

Мария Куманова: PEARL’S GIRL

[…] бях неподвижна дебнех
за поместването на крилото
допира на перото
плъзгащата му повърхност
когато се събудя ще съм перла […]

Цочо Бояджиев е новият лауреат на Националната награда за поезия „Иван Николов“

Националната награда за поезия „Иван Николов” беше връчена днес (17 декември) на официална церемония в галерия „Кредо Бонум“ в София…

Златозар Петров: ЗАПЛЮВАНЕ (детска игра)

[…] За теб очите огледалото нощта
За мен извивката на шията гръдта
За теб стареещото време паметта […]

Александър Байтошев: Проект Анима (1)

[…] Седя в голата стая. ТЯ влиза и ме вижда.
На лицето си носи маска на лисица.
Ръцете ѝ са сини. Гали тялото ми и аз не се страхувам […]

Преслава Виденова: Отблизо

[…] Ретините се смущават твърде често напоследък.
Дават повторения, където и да ида.

Айлин Топлева: *** (когато вървиш…)

[…] не усещаш че те наблюдавам
но ето така ставаш различен
частиците в теб се променят
отразяват светлината в точната дължина за очите ми […]

Вангел Имреоров: *** (онази вечер…)

[…] така кротко ме затрупа
така тихо те обикнах
аз – твоят снежен човек
ти – снежният ми ангел

Антонина Георгиева: Свръхнова

[…] Свръхочакването избледнява
и всичко изглежда същото, но без да е.
Страхувам се, че съм пропуснала мига […]

Петя Богданова: *** (пътят към съвършеното ми разобличаване…)

[…] тежки горещи очи
дребни стъпки тихи ядове
сега свалям тази кожа […]

Момчил Миланов: Лято в Бурландия (откъс от втора глава)

[…] Рехавият сняг изчезваше още преди да е докоснал паважа. Щерн хвърли поглед назад и видя приближаващия се трамвай. Защо все така се случваше, че трябваше да тича? Ако разписанието на градския транспорт се спазваше, той пръв би го закарфичил над леглото си, докато го научи наизуст, но това беше напълно безсмислено упражнение по мнемоника. […]

Ана Цанкова: *** (Разкажи ми история…)

[…] полека свиквам
с думата мое
с белега мое
с болката мое […]

Николай Генов: Материя без памет

[…] Книгите наистина са там и не говорят:
първата материя
винаги ще разполага с последната ни дума […]

Преслава Виденова: Корен

[…] Пръстените в ствола
бяха мощите на близки.

Стволът бе поникнал
наобратно в почвата […]

Теодора Тотева: *** (Боже на смелите…)

[…] Кой спасява човека –
този толкова крехък порцелан на хилядолетието,
който вечно ридае
и се смее и в прах потъва
и в светлина се връща […]