Tag Archives: електронно списание за литература

Петър Чухов: без заглавие (Желанието…)

. Желаниетоми прошепва Аз съм твоятБог издигни михрам запали го послепоплачинад пепелтаи от калтанаправи стотицималки дяволи нека обикалятпо света –да ме прославят .

Виолета Кунева: без заглавие (вече се изчерпаха чудесата…)

. вече се изчерпаха чудесатаи болките се изсипват като каменен дъждмолитвите не огъват реалносттачува ги само онзи който ги изрича единствено в твоите несръчни ръцее безпокойството за светлинатамалка почти колкото тебно продължаваш да ѝ говориш всяка нощ я оставяш на прозорецас лице към мрака

Ренета Бакалова: без заглавие (Първо ни излъгаха майките…)

. Първо ни излъгаха майките с: Ела, нека целуна разранените ти колене,драскотината ще  се смали и колкото повече целувки слагам отгоре,толкова повече ще избледнява като луна, която изтънява след пълнолуние.После ни излъгаха книгите: любовта е свещ насред вятъра,но винаги оцелява; тя е глухарче в неопитните ти ръце –тичаш към него, късаш го невнимателно и все […]

Петър Чухов: без заглавие (Къде ще стигнеш…)

. Къде ще стигнешако ходишсъс затворени очи известно време ще вървишпо права линия после ще започнешда се отклоняваш в теб ще наедрявачувство за опасност ще спреш ли ще отвориш лиочите си знамняма как да продължишзадългобез някой да държиръката ти тогава ще си смелкато живот спокоенкато смърт и в крайна сметкаможе би ще се окажече ти […]

Виолета Кунева: Всичко забравено съществува

. не трябваше да капитулирамепред могъществото на паметта макар че не помним вкусана дните си заеднои прочетените книги някъде в тях имамолитва или ругатняразместила планетите

Петър Чухов: без заглавие (Понякога предусещаш със страх…)

. Понякогапредусещаш със страхзначимосттана всичко напримерна пеперудатаразмахала крилцав другия крайна въображението ти или на тазив нечие чуждовъображение и ето го –ураганътразтворил прегръдкалети към теб а ти си приготвилкарфица .

Малина Томова: поклон

Предлагаме Ви думи на Силвия Чолева за Малина Томова (21.01.1950 – 17.09.2011) – едновременен поклон пред паметта за един изумителен човек и поет, и припомняне за едно събитие: .

Виолета Кунева: Опитомяване

Един ден смъртта се появявакато бездомно кученце,което подтичва след нас.Ляга в краката ни.Чуваме дишането му. Купуваме каишка. Стани, Смърт!Седни!Тихо!До мен, Смърт! У́чи бързо.Отговаря на всички имена. Винаги помни обратния пътв лабиринта. Затова стискаме каишката. Не я пускаме. .

Ренета Бакалова: без заглавие (някога…)

. Някога тя и той  са треперели от очакванекак върховете на пръстите бавно ще рисуват цели митологии по рамото,ще слизат още по-бавнокъм висящите градини на косите,ще последват лабиринтите на кожата,ще се плъзгат надолу, където спят вулкани,където е влагата на Танзания, или  водопада Виктория,който  чака да бъде открит отново  и да се разлеепред пътешественика, да го […]

Петър Чухов: без заглавие (Цял живот…)

Цял живот стъпвашпо огледало,а мислиш, че ходишпо вода.

Иван Методиев: високият

Искаме да ви припомним, че на днешната дата (13 септември) преди 80 години, е роден един от най-важните поети в българската литература: Иван Методиев. Предлагаме ви възможността да се вслушате в част от спомените на Мая Методиева за нейния съпруг, споделени във вечерта, посветена на Иван Методиев, състояла са в „Хралупата – бутик за думи, […]

Марин Бодаков – незабравеният

На тази дата, 8 септември, преди 5 години ни напусна Марин Бодаков. За да остане. В един от последните ни разговори той каза за размислите си върху същността на стихотворението: „[…] стихотворението е новина, стихотворението е репортаж от мястото на събитието“.

Мария Куманова: без заглавие (от великите човешки комедии…)

. от великите човешки комедииискам само тази с прорезите в залезитес многото възможности за катастрофас оранжевото което не контролирахме самивъпреки че ни беше дадено ръководствоопитах да се придържам към негода отбележа обектите от които да вземем печатиедин залез един самолет една кометаняколко различни вида птициедин брас инструментнещо кариранонещо коженои първото червено вино за сезонапопълвахме тази […]

Мария Куманова: без заглавие (позволи на солта…)

. позволи на солта всичките ѝ имена ивъплъщения позволи очертанията напланини по хоризонта позволисляпото петно позволи мъртвата зоназемния божествен ритъм и как всичко емодел позволи си само да седиш данаблюдаваш прилива и отлива да гледашкак текат сълзите как солта се съсирвапо кожата как може с едно движениевече да се махне как отдавна езасъхнала колко време […]

Мария Куманова: без заглавие (ако теглиш чертата…)

.