Tag Archives: „Жанет-45“

Албена Тодорова: Ъ

[…] Не те лови ни сън, нито път, нито съд, нито ръб. […]

Александър Габровски: Има ли въздухът кожа?

[…] Той има малки рецептори,
по-тънки от нишки на паяк. […]

Албена Тодорова: Щ

[…] Понякога щастие.
Понякога щипване по носа или по пищяла. […]

Александър Габровски: За кратък момент решихме, че си е отишъл

[…] Че е обрасъл целият в коприва,
превърнал се е във фосил,
в изящна вкаменелост. […]

Антония Апостолова: „Нас, които ни няма“ (първа глава)

Откъс от „Нас, които ни няма“ на Антония Апостолова

Антина Златкова: морето в нас

Стихотворение на Антина Златкова

Антина Златкова: първата

[…] безвременен
безформен
целият прашинки,
плът и обич […]

Оля Стоянова: Три стихотворения

[…] но повтаря, че е красив –
като чужд пейзаж,
който не е сигурна, че съществува […]

Теа Монева: Актьори в ням филм

[…] всеки път, когато видя линейка,
се надявам да е раждане […]

Теа Монева: на площада

[…] фигурите от фонтана
наблюдават
малкото им бягство […]

Росица Ангелова: Люлката за чудаци в алегоричния, абсурден и сюрреалистичен свят на Цветелина Георгиева

  „Ако началото е проблем, погледнете през прозореца. Целият свят е сюжет и всеки миг е чудо“. – казва Брус Тейлър, проф. по творческо писане.

Азиз Таш: Гоненица на една кука

[…] Посечени от гилотините на розовите паралели
меридианите на нишките ни посиняват […]

Александър Габровски: Има неща, които остават

Още помня чекмеджето, в което
държите лъжиците и покривката,
формата за кекс.
Още обличам дрехите останали
от мъртвия ти татко,

Преслава Виденова: Катехизис

[…] Слузта по алвеолите ме смазва;
щадя респираторните си органи. […]

Преслава Виденова: Рефлекс

[…] Не ранява, не държи двуострия кинжал
на подлостта,
не е двусмислено внушение […]