. един дентолкова обикновен като нещастието ти толкова делничен като чиновник между 9 и 5ще се сблъскаш със самото сърце на нещата а к о с ъ р ц е т о т и с ъ щ е с т в у в а ще се почувстваш като гола електрическа крушкав тясна нощна уличкаоткъдето излиза […]
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: „Жанет-45“
Теодора Тотева: *** (Слушай…)
Слушай, всеки от нас е малко луд.Всеки от нас е една идея обречен. Но не забравяш ли живота,и че ние сме просто едни щастливи идиоти? Създадени от пръст и от невнимание.От доверие, от сол и любов,омесени от тайнатаг,която търсим цял живот. Ние, щастливите идиоти,които често се доверяваме един на друг.Ние, счупените до тъга и полуда,които […]
С Ина Иванова за „Непокътнат свят“
Предлагаме ви разговор на Валентин Дишев с Ина Иванова, центриран около нейната книга с поезия „Непокътнат свят“. Разговор, който ни напомня, че са важни и центърът, и вълните, които се разбягват от него, след като го докоснем:
Теодора Тотева: Градина
. Има няколко начина да направиш градина,един от тях е да засадиш от себе си дом,да се прераждаш в пръстта, докато:поливаш, отглеждаш, садиш тънката линия на сътворението. И ако погледът е бил достатъчно трудолюбив,а гърбът силно приведен,ще остаряваш дълго,ще остаряваш красиво, както остарява Бог. И ще започнеш да се топиш,да се събираш в един хоризонт,където животът,тревата, мушиците,корените и небесата се […]
сеп.
24
NO
коментара
Виолета Кунева: Издирва(ш) се
. едно стихотворение тръгваот хаоса в бульона на кръвтапоема спокойно към белия святоставя живота да го нараниноси си белезитекрие се зад думите сиопровергава се въпреки че се променя външноняма страх от смърттазнае тище го разпознаеш .
сеп.
22
NO
коментара
Петър Чухов: без заглавие (Желанието…)
. Желаниетоми прошепва Аз съм твоятБог издигни михрам запали го послепоплачинад пепелтаи от калтанаправи стотицималки дяволи нека обикалятпо света –да ме прославят .
сеп.
19
NO
коментара
Петър Чухов: без заглавие (Къде ще стигнеш…)
. Къде ще стигнешако ходишсъс затворени очи известно време ще вървишпо права линия после ще започнешда се отклоняваш в теб ще наедрявачувство за опасност ще спреш ли ще отвориш лиочите си знамняма как да продължишзадългобез някой да държиръката ти тогава ще си смелкато живот спокоенкато смърт и в крайна сметкаможе би ще се окажече ти […]
сеп.
18
NO
коментара
Виолета Кунева: Всичко забравено съществува
. не трябваше да капитулирамепред могъществото на паметта макар че не помним вкусана дните си заеднои прочетените книги някъде в тях имамолитва или ругатняразместила планетите
сеп.
17
NO
коментара
Петър Чухов: без заглавие (Понякога предусещаш със страх…)
. Понякогапредусещаш със страхзначимосттана всичко напримерна пеперудатаразмахала крилцав другия крайна въображението ти или на тазив нечие чуждовъображение и ето го –ураганътразтворил прегръдкалети към теб а ти си приготвилкарфица .
сеп.
16
NO
коментара
Виолета Кунева: Опитомяване
Един ден смъртта се появявакато бездомно кученце,което подтичва след нас.Ляга в краката ни.Чуваме дишането му. Купуваме каишка. Стани, Смърт!Седни!Тихо!До мен, Смърт! У́чи бързо.Отговаря на всички имена. Винаги помни обратния пътв лабиринта. Затова стискаме каишката. Не я пускаме. .
сеп.
14
NO
коментара
Петър Чухов: без заглавие (Цял живот…)
Цял живот стъпвашпо огледало,а мислиш, че ходишпо вода.
сеп.
05
NO
коментара
Оля Стоянова: Болките на растежа
. Някога той можеше да разбираптичия език –онзи таен език на детството,когато нямаше непознати думии застрашени животински видове –врабчетата не бяха изчезващ вид,дроздовете разказваха истории,а преди буря бързолетите съшиваха небетос едри бодове.Как се нарича всичко онова,което идва после?Порастванеили екологична катастрофа? .
сеп.
03
NO
коментара
Оля Стоянова: Бурята на хоризонта
. Пристига –до минути светът ще е други той знае, че така трябва да бъде –понякога небето трябва да трещи,да гърми,птиците да притихнат,тревите да се наведат –думите да нямат значение,понякога трябва да наведеш глава,а това винаги ставапо трудния път. .
авг.
18
NO
коментара
Гергана Атанасова: Бог е стихотворение
. И е толкова кратко,че човеците влизат в светлината му голи.Притискат се кожа до кожа,история до история,за всяка история – кожа. .
