Tag Archives: стихотворение

Зорница Иванова: тя, която е във всяко начало

. Грижата ѝ е невидима,когато затопля посинелите пръсти с дъх,когато прибира разпилените си полии изтърсва пясъка,освобождава пространство за прегръдката,в коятоАзизчезва,изчезва илюзията за самосъзнание,тялото подхранва тялото,изчезва желанието за събужданекато някой друг,по-силен. .

Галина Николова: лекуване на спомени

. . . . . . . . . . по Dr. Edith Eger онзи спомен се връщапродължава да е в сегашно времеето ме на четиринайсетотивам натам с целия възторг любопитство и радостна които моето 14-годишно сърце е способнонаобратно се връщампотъмняла от недоумение обида и гнявкоито не знам какво друго да правяосвен да насочас обвинителен […]

Биляна Тодорова: проклетият дял

. изправих се пред тълпата на площадакоято крещешеОСТАВКАи вдигнах ръце: представете си – казахднес е годишнина от деняв който светът започна да се разпадаа ние още се ужасявамеда погледнем в бездната

Галина Николова: *** (в слънчевото петно..)

. в слънчевото петноедна котка спи блаженокакто само котки умеята аз се чудяоткъде се появитова слънчево петнои котката в неготъкмо докато се питамкак е по-добре да живеяс вяра в себе сиили със звярав себе ситази котка сегадива ли едомашна ли ев меките ѝ лапиноктите ѝ остри ли сав мъркащото гърлоколко птицие преглътналаизобщооткъде се взеи тяи […]

Биляна Тодорова: 2 AM

.защо се сърдим на пияния човеккойто вика по площадитеи смущава съня ни тозикойто носи кръстана мълчанията нипревръща винотов думи

Галина Николова: *** (топъл следобед е…)

. топъл следобед евървим с дъщеря минагоре по улицатавсъщност аз вървятя подскача обикаля ме катери се по кашпитезакача ме и се смеес гласна отсрещния тротоар виждамда се отваря врата от нея излизавъзрастна жена която едва-едваизбутва инвалидна количкав количката – млада женатръгват нагоре по улицата стръмно е виждамче им е трудно без да се замисляпредлагам помощжената […]

Биляна Тодорова: писмо до бог

. пиша ти товаи може би те няма нода си голям човек евечно да очаквашотговорот някого

Георги Рупчев: Церемония

. Предлагаме ви да чуете как Георги Рупчев четеше стихотворението си „Церемония“ (записът ни е предоставен от Валентина Рупчева):

Екатерина Григорова: Пролетен автосервиз

. Какво се промени, та мъглата от вчерапозволи да се плъзне край върховетеднешното слънце?Прозорецът е широко отворени в стаята влиза оня свеж въздух на труда.Сякаш до мен ечи цял автосервиз,но вместо крикове,чувам трясъка на кофа отвън.Съседите са дошли да поработят в градината.Миналата пролет двойката пенсионериси построи бунгалои при всеки слънчев лъч идва да го навести.Чувам […]

Мария Куманова: *** (най-после в безопасност…)

. най-после в безопасностказа приливътела да ти измия сенкитеда ти отпусна мускулида се отпуснеш в мрежитеда ти отпусна още дар и нежностда се зашиват ранитеда се разлистват азбукии вместо белези да носиш куп фракталикакво ги правя питашсмисъл има лиизобщо аз къде да ги стоварвамтова не го мислипокрий очите сиза всичко ще се грижим ниенай-после си […]

Екатерина Григорова: Вълча поляна

. На това място вълкбеше разкъсал теленце.То лежало малко встрани –на тревното стъпало между песъчливия пъти боровата гора. Пикочният мехур до негобил непоносима гледка.Баща ми коленичил,видял, че животното още е живо.Две потънали в нощта моретапостепенно се оцветявали във всемогъщо сиво.Гората душела отблизо с морни ноздри.Погалих го – продължи баща ми –и набрах 112.Но най-страшното, според него,били […]

Мария Куманова: *** (времето не е финална граница…)

. времето не е финална границасамо́ отдавна не променя нищодни месеци мъниста в броеницатане е константа не е и гаранциявремето е микроклимат южна францияотчет по сменяне на кожисъбрани цифрички накупза после да си мислим че ни служатто времето дори е само портатаза своя сметка носиш си провалана гръб пък сменяш рамо-двезапътен упорито към портала– каквото […]

Екатерина Григорова: Баща

. Все още волята ти обитава къщата.Все още си ти, а аз се опитвам да кажа „не се бой“,но мисълта ми не намира продължение:„Не се бой! И после какво?“.Завлечена от слънчевите пясъчници на реката,размахвам белезникави крилакъм могъщите орляци на Пирин.Тези върхове би трябвало да потвърдят,че съществуваме чрез мястото.Всичките тия извивкиби трябвало да те покажат такъв,какъвто […]

Анастасия Стоева: Льох льох лилильох

песента ме чака кроткокато сърничка, полегналана самолетна писта.връщам се при неяда я напоя,да ѝ прошепна шеги,да ѝ обещая безсмъртие.тя се откъсваше от негослед около две ракиии малко люти чушки,от коитоси подлютих окото без да исками плаках повече,отколкото на погребението му.песен във формата на черен кон,стиснат в детска длан,защото на шахматната дъскане препуска достатъчно бързо.пази ме […]

Екатерина Григорова: Момичета

. Палец, показалец, среден, безименен, кутре:опора, подвижност, топлина, разбиране, приятелство.Пръстите бяха просто малките майки,с които живееха куклите:А цветята?Цветя шапки с форма на камбанки и маргарити;Цветя рокли: жълта, нежно синяи небесночервена светлина,променяща оттенъка на надеждата. Бяха цветята и грамофончета, камбанки,купички за кашата,фенери и лампи за седефена лунна тишинаи за тишина от опал.С настъпването на вечертапръстите ставаха по-бавни […]