Tag Archives: стихотворение

Йоана Стоянова: и тази страница започва с невъзможност

крехки сме. като непозната шарка не присъствам в ловните ти сетива

Вангел Имреоров: попивам нежност

Стихотворението е включено в дебютната стихосбирка на Вангел Имреоров „Напускане на спомена” („Жанет 45″, юли 2017, редактор е Аксиния Михайлова, оформлението е на Люба Халева).

Вангел Имреоров: когато ме попитат на колко съм години

Стихотворението е включено в дебютната стихосбирка на Вангел Имреоров „Напускане на спомена” („Жанет 45″, юли 2017, редактор е Аксиния Михайлова, оформлението е на Люба Халева).

Йоана Стоянова: недородено съзвездие

доколкото мога ще съм присъствие доколкото мога ще съм искреност

Запознайте се със сталкерите в „Зоната“

Зоната (том 1 на една концептуална антология за съвременна българска поезия) е в книжарниците от 50 дни. За оформлението на корицата на изданието на „АРС“ е използван акварел на Иван Гайдаров, а съставителството, редакцията и графичната среда са на Валентин Дишев.
За книгата нейният съставител казва: „Тази антология иска да счупи сама себе си, за да остане. Да разгради предзададената форма, за да я осмисли и промени. Да замени „указателя за присъствие“ с разказ, „картата“ – с пътуване. Тя не е обичайният цветник, не е ваза, в която цветята са нахвърляни „за да има” (и да изговорят егото на съставителя… но това не е проблем на вазата): често несъвместими, тровещи се взаимно (невинно: нали са цветя) просто защото всяко иска да оцелее, да има бъдеще, или пък в борба на самомнение и еголюбие (но сякаш вече говоря не за цветята…). Антологията разчупва модела на „поименно” представяне, за да даде възможност чрез диалога на различните, чрез следването и сливането им не до неразличимост, а до хармоничен многоглас, чрез говорещата в това цялост, да се създаде свят, който да бъде зареден с потенциала на промяната. Промяна чрез общност в различието и изречено вслушване в другия. Което ражда дом. Общ, смислен, и уютен”.

Росица Траянова: *** (Когато бях малка…)

Стихотворение от Росица Траянова…

Теодора Лалова: Льовен, приблизително

[…]
Сега е време да отмисля
собственото тяло от пейзажа тук.
[…]

Наталия Иванова: Ватикан

[…]
по стълбите встрани като прясна вода
текат косите на бездомните
[…]

Росица Траянова: *** (Баща ми каза…)

Стихотворение от Росица Траянова и кратка био-бибилографска бележка за автора…

Ирен Филипова: *** (имаш ли нещо да кажеш…)

Стихотворение от Ирен Филипова…

Уолъс Стивънс: Зa повърхността на нещата

Стихотворение на Уолъс Стивънс. Преводът се публикува по издадената от ИК „Знаци“ колекция от стихове на Уолъс Стивънс, подбрани от преводача – Христина Керанова – „Къщата притихнала, а светът спокоен”.

Виолета Кунева: *** (в началото…)

Стихотворение от Виолета Кунева…