Присъства едно дълбоко зъбчато животно. Това всъщност са няколко
скачени животни: с древни ламаринени очи и въжена стълба вместо
гръбнак. Ръцете им са ключове, главата им е език. Стъпалата слюдести,
кожата люспеста. Поглъщат си лицата непрестанно – това всъщност е
движението на организма, луната и слънцето: кръговратниците на съня и деня.
Като часовник с удължено махало, следобедното лице на най-мъртвото време.
Това животно аз не съм го искал. Но то направлява хармонията на
планетите – с въжета, упругост, вятър и крясъци: за да звучи красиво, за да
бъде Вселената акордеон, за да може тя да диша правилно и да бъде всичко
удободвижимо. Затова го наричат мирисът Weltmeister… и се страхуват от тях.
______________________
* – текстът е част от новата книга на ВБВ – „Ще:“ („Жанет 45“, 2011 г.)
