(за раждането на Глаголицата
из „Наръчник за поетично митологизиране на града”)
За него казват, че наричал
домовете на любовниците си
гнезда – и в тях, всеки път, оставял
по една буква от името си;
когато свършили, започнал
да спуска тези на баща си,
после на дядо си,
казват още, че ако някой
свърже с линия всяко
едно от гнездата
върху картата на града,
ще се образува много
дълго изречение,
всяка част от което
била топлена и мътена в
уютните царства на слабините;
когато жените му излизали
да се разхождат и гнездата оставали студени,
буквите се променяли,
брадата му започвала да сънува
стареенето на дядо му,
а едното му око да трепери
като това на баща му,
лицето му ставало неясно като мъгла,
прегърнала града, и вместо устни
на устата му се сплитали малки съчки,
залепени с кал, а в средата им,
над купестите бели облаци, блестели
обици и огърлици от писукащи молитви;
вярвал, твърдят някои, че когато
изпише цялото изречение,
всички негови любовници ще
родят синове, а първата буква
на всяко от имената им
щяла да бъде част от тайната азбука
чрез която боговете изговарят
своите глаголи.
Захари Захариев в „Кръстопът“.
Захари Захариев в DICTUM.