навън е още светло
дрезгаво и светло
белите ти ръкави са достатъчно дълги
да приберат ума ти в стая с меки стени
гледаш ме
изписваш с очи всичко което аз не казвам
изписваш с очи
сред празно навъсено небе
а някой ми казваше че вече е лято
че има дни в които сводът се пука и къса
гръмотевично
че има дни в които вали нагъсто сякаш дъждът гневно
вдява игла след игла и къса конците съшили света
но сега е спокойно
вятърът те крепи
изправен
сянката трепери от страх
аз също
Вангел Имреоров в „Кръстопът”.
юли 20th, 2015 at 10:01
[…] Нека помълчим […]