„Деветимата” е работното заглавие на новия ми роман.Той е писан от последната към първата част, но разбира се трябва да се чете от първата част към последната.

  Преди много години, когато за първи път чух легендата за Деветимата,бях омагьосана от нея.И от този миг нататък тя се настани в душата ми и зная, че няма да ме напусне, докато не ѝ дам плът и кръв, докато не ѝ вдъхна живот. Легендатата за Деветимата – Пазителите на Тайното знание. На всеки един от тях е дадена по една Книга, която съдържа цялото знание от определена област – математика, химия, биология, астрономия и пр.

  Моят роман хвърля светлина върху образите на Пазителите на Тайното знание. Интересува ме не толкова самото знание, тъй като то не случайно е тайно и засега трябва да си остане такова. Въпреки че в процеса на писане научих изключителни Истини. Бях допусната до някои от Великите тайни. Видях неща, които ме промениха до дъно.

  Фокусът на вниманието ми в този роман обаче е насочен към онези, които го съхраняват. Онези, които изпълняват най-отговорната и важна мисия в тази Сфера.

  Защото те са същите, които пазят и Смисъла. Смисълът за човека, живота, вселената и всичко останало. И за крехкото равновесие не само на планетата Земя като частица от Цялото, но и на самото Цяло.

  Зная, че няма по- голям риск от този да посоча онези, които не бива да бъдат посочвани. Съзнателно откривам онова, което не бива да бъде откривано.

  Поемам цялата отговорност и заставам зад всяка своя написана дума.

  Но кои все пак са Пазителите? Човеци ли са те? Съществуват ли и сега? Сред нас ли са все още и колко дълго ще са тук?

  Задавам много директни въпроси, но не давам нито един готов отговор. Това е сигурно. Защото Отговорите не са в романа.Те са в подводната част на айсберга, наречен Деветимата.







  Нели Лишковска в „Кръстопът“.