Авторски текстове (ЛФ)

Георги Костадинов: Когато я няма

Публикувано от на юни 20, 2014 в 10:40 am.


Когато заспивам вечер
пластмасата на изстиващия компютър
пука
по същия начин, по който в плетеницата на къщата,
в стените – по коридорите си –
потропваха сънливците
на село.
В студентските общежития
тръбите на парното правеха същото,
когато живеех в центъра, дъждът барабанеше
същата песен
по тавана.
Колко различни гласове има нощта
в самотата ни –
еднакво пусти,
сравнени
с тишината между телата ни.
Когато те има.



Георги Костадинов



Георги Костадинов в „Кръстопът“.

2 коментара за “Георги Костадинов: Когато я няма”