Авторски текстове (ЛФ)

Иван Брегов: Изпращане

Публикувано от на юли 13, 2014 в 7:36 pm.


Постояхме прави в коридора.
Олюляхме се в сумрака, придържан от стените.
Докато чакахме такси,
помислихме за себе си:
вечерята премина, вечерта остави диря.
Предъвкахме неволите, преглъщахме.
Простихме се с несвършилия разговор.
Целунахме децата и съпругите.
Докато търсехме палтата и обувките,
преминаха стада от спомени. Нормално –

петък вечер е
не е съвсем далече
времето, когато
вървяхме по живота – бяхме чифт обувки
свободни и завързани
и стигнахме отново
тук, в коридора.
Eдва се обух. Едва се изправих.
И свят ми се зави.
С нещата прекаляваме понякога.
Кръвта ни протестира, казва
истината с леки отклонения.

Погледнахме се – да забравим нещо тъжно,
нещо важно да си кажем: Нали замалко сме
сами мъже,
сами без грижите. Нали задълго сме мъже,

големи хора.

Друг път ще говорим.
Таксито чака долу.


Стихотворението е част от книгата на Иван Брегов „Няма места за сбогуване”, издадена от „Жанет 45“.

Иван Брегов




  Иван Брегов в „Кръстопът”.

1 коментар за “Иван Брегов: Изпращане”