Слънца
Тогава исках малко. Да се събудя сутринта.
И от терасата да видя, че морето
е синьо като старите ми дънки.
През дупките на колената светеха слънца.
Бряг
Наоколо има толкова подробности.
Отблясъкът на слънцето. Залива – мачти,
кораби, въжета. В краката буболечка
с рогца – бърза между песъчинките.
Тук изглежда всички са за кратко.
Готови за пътуване – ще си отидат скоро.
Сега им е достатъчно желанието за тръгване.
Нехайно с погледи посочват накъде.
Чувам го
Очаквах този следобед – времето изчезва
в уличките тесни. Появява се отново.
Търси смисъл в крачките ми. Спомня си –
отдавна не е спирало. Въздиша тихо.
По кратък път
Не отивам никъде – само се разхождам.
Гледам, мисля – не ми е достатъчно.
Тогава ще тръгна по другия тротоар.
Отдавна подозирам, че води към небето.
И свързва вечно синьото с движението
на хората, което също ми изглежда вечно.
Усетих капка, и още една – ръми, ръми…
Или ме подсещат, че има по-кратък път.
Палми Ранчев в „Кръстопът“.
Палми Ранчев в DICTUM.
Бел. Ред.: Заглавието на публикацията е редакционно…
