Спомням си смътно този ден.
Вдигнах слушалката
и исках да говоря с теб,
а ти се разкрещя:
„Война! Трета световна
война!“.
Първото нещо,
което направих,
бе да погледна небето.
Помислих,
че от там ще долетят
самолети.
Бях влюбен
и исках да говоря с теб,
и съжалявах,
че точно сега
започва световна война.
После влязох в един ресторант.
Пих бира и дълго гледах
как двете кули се срутват.
Не знаех почти нищо
за този град.
Като дете рисувах
Емпайър Стейт Билдинг,
но тази любов свърши
и както много други
избледня…
И ето че сега се озовах тук,
и с братовчеда Пол
гледахме Ню Йорк
от четиресетия етаж.
После отидохме
до Кота нула.
Една афроамериканка
още крещеше:
„Пазете се!
Пазете се!“,
макар че вече
бяха изминали
пет години.
Хората обядваха.
Градът приличаше на звяр
с изтръгнато сърце.
После се разхождахме
в Сентръл парк,
дишах чист въздух,
мислих за Джон и Йоко
и изведнъж видях
ВРАТИТЕ на Кристо…
Господи,
Защо ме доведе тук
толкова млад
и дали този град
не е път към небето?
Стихотворението е включено в книгата на Иван Христов Американски поеми“, която Издателство за поезия „Да“ публикува през декември 2013 година… Представянето на книгата в програмата на „Аполония“-2014 е насрочено за 1 септември, от 18:00, в „Градска художествена галерия“ в Созопол.
юли 21st, 2015 at 10:01
[…] 11 септември Йорданка Белева: […]