делфинът бял който ми проговори
в едно ранно утро по изгрев
се гмурна в хладния пясък
и направи в него безброй вълни
позволи да погаля бисерния му гръб
и внезапно ме нарече по име
погледна през мене и се усмихна
и аз прогледнах през неговите очи надълбоко
каквото видяхме беше безкрайна плоска вселена
и едно кръгло димящо море по средата
в което плувахме редом
в което плувахме и пищяхме щастливо
Керана Ангелова в „Кръстопът“.
Керана Ангелова в DICTUM.
Стихотворението е включено в новата книга с поезия на Керана Ангелова – „Леванте” (Издателска къща „Знаци“, октомври 2014 г.).
