27.
правилото изглежда така:
преставам с всички мои
завръщания към Итака
и по-конкретно с всичките онези
успоредни тичания
към детство
и по-конкретно с всичките онези
откази за сбогом
с едно оплело ми невинност във косите
ученичество
(Кабо Финистере, последната ми точка
на оттласкване)
закачам се обратно в избора си на година
(сама на себе си съм Пенелопа
и значи мога да се чакам
отвъд безумство всяко)
порязвам се в ръба на скока
в ръба на думите, с които се пресрещам
събуждането се оказва
отново тук
отново точно тук, пред същия прозорец
от който всяка сутрин връз леглото ми нахлуват
пристъпи на улици
Теодора Лалова в „Кръстопът”.
В аудиоантологията за съвременна българска поезия „Глас(ни)“ в DICТUM можете да чуете как Теодора Лалова чете това свое стихотворение.
