Тези дни
срещам един чужденец вътре в мен,
опитва се да ми говори, а аз не го разбирам,
не мога да си представя да преведа
спомените си на езика му,
едва ли ще разбера и неговите,
стоим, усмихваме се, говорим по малко,
подбираме лесни изречения,
които с опипване докосват
тези наши различни животи.
Чужденецът в мен е непознат мъж,
важни са му думите и женитe.
Харесва ми как ме вижда –
ту като дума, ту като жена,
никога не съм го сънувала,
не бих излязла на среща с него,
не може да ме разсмее или разплаче –
да го направя във въображението му –
единствено това ми харесва.
