Романът „Зюлейка Добсън или Оксфордска любовна история“ от Макс Биърбом се появява през 1911 година. Наричат го ту бурлеска за живота в Оксфорд, ту блестяща сатира на университетския живот, аристократичните маниери и трагично-романтичната литература; ту смешно-лиричен разказ за цената, каквато една култура плаща за своите илюзии.
Романът носи името на главната си героиня – внучка на ректора на оксфордски колеж, фатално красива млада жена, която пристига в университетския град. Тя довежда целокупното студентство, това изцяло мъжко общество, до умопомрачителна влюбеност, от която последват същински бедствия… Трагедия? Не, висока комедия, облечена в красиво намигваща проза.
„Зюлейка Добсън“ неизменно присъства във всякакви класации за най-добри англоезични романи на всички времена, част е и от предложения от Харолд Блум списък с образци в книгата му Западният канон.
Любопитно е, че един от почитателите на Биърбом – С. К. Робъртс – написва пародийно продължение на неговата „Оксфордска любовна история“: Зюлейка в Кеймбридж. Забавно е сравнението между реакциите на оксфордското студентство според оригиналния роман и студенината на кеймбриджското – още едно, вдъхновено от Биърбом, препотвърждение на културните легенди, противопоставящи по дух „мистичния и романтичен Оксфорд“ на „интелектуалисткия и студен“ Кеймбридж.
Вирджиния Улф казва, че писането на Биърбом дължи много на личния му чар и неговият най-характерен отпечатък върху литературата е именно фактът, че духът на персоналността прониква всяка дума на този „принц на своята професия“.
Ивлин Уо вярва, че Биърбом е „гений от най-чист вид“. А биографът му, лорд Дейвид Сесъл, отсъжда, че Биърбом е комик във всичко, което пише, но комичният усет е дооцветен от вярност към принципите на естетизма.
Първите две книги на Макс Биърбом се появяват, когато той е на 24 години. Две години по-късно наследява Джордж Б. Шоу като театрален критик в прословутото Съботен преглед [Saturday Review] и днес се смята, че рецензиите му, излизали там в продължение на 12 години, са най-доброто свидетелство за живота по лондонските театрални сцени от началото на ХХ в.
През 1897 г. се появява неговата „приказка за уморени мъже“ – първата му художествена творба; а когато е на 39 години, излиза и романът Зюлейка Добсън. Различни критици сравняват ту едната, ту другата от тези книги с Уайлдовия Дориан Грей; но всички са единодушни, че отличителното за „стила Биърбом“ свети най-сияйно именно в този единствен негов роман, както и че е истински шедьовър сборникът разкази, излязъл няколко години по-късно, който е и последният том художествена проза, публикуван изобщо от Биърбом.
На 38 години се жени за американска актриса, с която заживява на брега на морето в Италия в писане на дръзки текстове или рисуване… по полетата на книги, чиито автори, според него, се вземат твърде на сериозно.
През първите 30 години на ХХ век публикува няколко акламирани тома с карикатури, излагани из лондонските галерии, както и няколко други с есета, убеден, че е по-добре да проявяваш здрав разум относно тривиални неща, отколкото да безумстваш в разсъждения над „важни и високи“ теми.
Биърбом умира в Италия през 1956 г., а прахът му е пренесен да почива в катедралата Сейнт Пол в Лондон.
„Зюлейка Добсън или Оксфордска любовна история“, „Критика и хуманизъм“, преводът е на Атанас Игов, ISBN: 9789545871900, първо издание, 2015 год.; меки корици, 336 стр., цена: 17,00 лева.
(с благодарност към „Критика и хуманизъм“)
