Ренета Бакалова разговаря с Пиер Мейлак
Какво в есенцията в изпращането на деня повика заглавието „Когато изпратим деня”?
Всъщност, когато книгата излезе на малтийски, заглавието звучеше по-различно – „What the night lets you say”. Когато казваш „лека нощ“, това са думите, с които изпращаш деня. Това дори се е превърнало в социална форма на общуване. Но всъщност тези последни думи не са край, а начало. Когато си в леглото сам със себе си и мислите си, можеш да си представиш всичко. Можеш да си играеш с най-различни ситуации – с мечти, с усещания, да се поставиш където пожелаеш и от теб зависи дали ще бъдеш носталгичен или меланхоличен. Тогава си достатъчно свободен да прегърнеш всичко онова, което те вдъхновява, било то нещо от изминалия ден или спомен от детството. Когато нощем си сам си със своите спомени, а тази книга освен всичко останало носи в себе си истории за спомнянето. Заради това аз харесвам този избор на име.
Историите в тази книга се разказват през едно осезаемо усeщане за топлина…
За мен, като писател, една от обективностите, през които трябва да се говори е топлината. Като писател всеки път се надявам, че мога със своите истории да извадя човека от средата, в която не е достатъчно щастлив и да го накарам за малко да се откъсне от света, който го заобикаля. Ако се случи това, то е наистина чудесно. Сама по себе си топлината е един от най-важните начини, посредством които можеш да достигнеш до читателя.
Имената на държавите, на местата нямат значение във Вашите разкази…
В някои от историите името все пак има значение дотолкова, доколкото читателят трябва да бъде отведен точно там, но това не винаги е така. Понякога географската точност може да бъде просто твърде много информация, която отклонява читателя от същината на случващото се. Не са нужни твърде много подробности, без тях въображението на четящия може да си представя неща за конкретния град, които обаче не са истински нужни и го отклоняват от есенцията на историята, от самата емоция. Имам разказ за една жена, вдъхновен от Япония, но когато човек си я представя, не иска да я вижда, заобиколена от тези разсейващи подробности, а да се вгледа в нейната емоция.
Освен кратки разкази имате и роман…
Романът понякога ми прилича на тичане по време на маратон. Ти трябва да си много подреден, да имаш режим на писане, трябва да си много организиран, да си наистина отдаден. За себе си обаче мога да кажа, че не ми се удава тази систематичност: понякога пиша всеки ден, но понякога – не. Бих казал, че краткия разказ е това, което много по-добре хармонизира с моя начин на живот. Това, разбира се не означава, че не обичам да пиша романи. Моята следваща книга ще бъде роман, работя над идеята сега. Ако мога да се изразя метафорично, писането на кратък разказ е като отглеждането на едно растение, но да пишеш роман е като да се грижиш за цяла цветна градина.
Кое прави една история наистина добра?
Ще започна отговора от гледната си точка на читател. За мен една история е добра тогава, когато лесно ме достига и не е никак трудно да съпреживявам с героя, да се поставя на негово място. Когато написаното ме накара да забравя това, което съм правил преди да започна да го чета, това означава, че то е наистина въздействащо. Ако трябва да обобщя: това, което прави една история наистина добра според мен е съвкупност от топлината, която вече споменахме, възможността да ме откъсне от света и това да има какво да ми даде. Да почуствам чуждия опит като особен вид свой опит.
Връзката между добрия читател и добрия писател?
Аз мисля, че трябва да си добър читател и то в два контекста. От една страна – нещо, което се отнася за всяко изкуство – познаването и сравняването помагат на самия теб, няма как да бъдеш добър, ако не знаеш къде спрямо всичко това да поставиш себе си. От друга страна, когато пиша нещо и после го погледна като читател, мога да видя, че нещо липсва, мога по-добре да усетя къде е проблемът. Това трябва да се случи преди да го дам на издателя.
Любовта e разказът на Вашите разкази…
Винаги съм обичал да казвам, че едно от нещата, правещи ни еднакви, независимо от кой край на света сме, е любовта. По един или друг начин всички искаме да бъдем обичани и да обичаме. Любовното чувство може да бъде безкрайно вдъхновяващо – започвайки от копнежа, през същинското обичане и дори говорейки за любовта тогава, когато вече е изгубена. Не по-малко очарователна е потребността и на пишещия от онази форма на любов, която той открива, когато читателят наистина оценява неговата книга.
Миграцията?
Аз съм запленен от миграцията. Идвам от семейство на мигранти, родителите ми са се срещнали в Ню Йорк началото на 70-те. Живели са там, после са били в Малта, после аз напуснах Малта, след като завърших университет. Движението на човек от една точка към друга е нещо наистина пленително, умишлено не го наричам „интересно“, не смятам, че тази дума може да го опише пълно. В моите истории е пълно с пътешественици, тази дума вече я харесвам наистина много. Самият аз обичам да пътувам и то не само за почивка, а като цяло.
Връзка между добротата и писането?
Само по себе си това че си писател, не може да те направи добър човек. Има значение обаче какво пишеш. Писането те прави човек, който много по-лесно може да си взаимодейства с другите. Това е една възможност да се научиш да анализираш живота. Дали ще бъдеш добър, в крйна сметка зависи от теб не като писател, а като човек.
Онази особена притегателност, наречена „аура“.
Да започнем от това, че аз всъщност харесвам авторите, които биват определяни като аутсайдери. Не искам да познавам любимите си писатели чрез поредната лъскава снимка във facebook или някой статус в twitter, напротив – искам да ги познавам чрез книгите им, през словото им. В този ред на мисли аурата около твореца е една особена магия: ти не виждаш всичко, около него витае едно особено вдъхновение. Но както ако прекараш твърде много време с някого и накрая яркостта на цветовете започне да избледнява, така е според мен и с твореца, който дава твърде много публичност на своя личен свят. Накрая има нещо, което просто го няма.
(Пиер Мейлак през погледа на Йоана Русева)
„Когато изпратим деня” (ICU, 2015 г.) ще бъде представена в програмата на 43-тото издание на Софийския международен панаир на книгата в НДК в събота (12 декември), от 14:00 часа на сцената на 3-ти етаж.
Пиер Мейлак (1982) е роден в Малта. Автор на детски книги, един роман и два сборника с разкази, носител на многобройни награди, включително Европейската награда за литература (2014). Негови разкази са превеждани на английски, френски, португалски, испански, италиански, сръбски, арабски и пр.
С благодарност към Невена Дишлиева-Кръстева и Издателство ICU Publishing за осъществяването на този разговор. освен в книжарниците, можете да намерите „Когато изпратим деня” до края на 43-ия Международен панаир на книгата в НДК, на щанда на „Жанет 45“, № 325…