Греховете си,
червени цветя,
забождаш в косите си,
мила моя.
Песента ти се носи,
топла и ниска,
над главите на всички във залата:
дъх на август,
тежък лъх на парфюм,
потна длан в полунощ
и коси
здраво стегнати в кок
Плъзгаш поглед към първия ред
търсиш някого
някого срещаш
погледът се отмества
като страница в книга се отлюспва идея
и слизаш от сцената
После някой ще каже
с кого си си тръгнала
вестникът ще горчи
във ръката ми
като кафе
Елица Кирилова в „Кръстопът”.
Елица Кирилова в DICTUM.
В аудиоантологията за съвременна българска поезия „Глас(ни)“ в DICТUM можете да чуете как Елица Кирилова чете това свое стихотворение.
