болката в тялото
ми пречи да се отместя,
правя го само във фантазията,
за да дойда на себе си;
за да избягам от
безсънието на декември,
безразличието на любовта,
безсмислието на писането ми –
там някъде се появява картината на един мъж,
признавам си това не е мое, негово е,
в картината той свири на акордеон,
аз само мога сега да си я представя:
акордеонът се пълни с въздух,
разтваря се както гръден кош,
издава звук само ако го прегърнеш,
ако го притиснеш към себе си
и докоснеш с пръсти клавишите…
„искам… да съм акордеон” –
казвам това и безшумно издишам.
Яна Монева в „Кръстопът“.
Яна Монева в DICTUM.
* – Стихотворението е част от книгата на Яна Монева „Пристанища и стаи (за напускане)” (Издателство „Пергамент“, ноември 2014 г.).
