Безлична сутрин. Гледам небето.
Вятърът дали ще се усили.
Няма скоро да летя. А и нима
съм се откъсвал от земята.
Защо тогава ме интересуват
промените на времето.
И нюансите на синьото.
Безпокойствата ми са напразни,
искам ли по-малко от летене.
Нека вятърът да се засили.
Да ме издигне. Да ме понесе.
Заедно със слънчевия лъч
в лицето ми. Високо, по-високо
от игления връх на катедралата.
Продължавам пътя си.
Независимо от силния насрещен
вятър. И бледо синьото отгоре.
Обикновено ходене.
Макар и мудно, с доста колебания.
Палми Ранчев в „Кръстопът”.
Палми Ранчев в DICTUM.
Стихотворението е включено и в новата книга с поезия на Палми Ранчев – „Отблизо всичко” – издадена от „Пергамент” (март, 2016 г.). В „Кръстопът” можете да откриете много от стихотворенията, включени в „Отблизо всичко”, но в техните финални редакции можете да ги прочетете само в книгата.
